Смог – вид замърсяване на въздуха в големите градове и промишлени райони

Защо имаме нужда от повече антиоксиданти, ако живеем в голям град?

Смог над София

Изгледи от Витоша

                              Смог над София, изгледи заснети от Витоша, 2016 г. © „Холисмеди – здраве”

Една от големите причини е наличието на смог – смес от твърда и течна мъгла. Самата дума smog на английски е съчетание на smoke („дим“) и  fog („мъгла“). Той се образува при подходяща влажност на въздуха на места където няма силен вятър. Големи градове, разположени в котловини са предразположени към застояването на смог, където дим и газове се натрупват в близост до техния източник. Смогът е причинен от множество различни замърсители и има доста сериозни отрицателни въздействия върху здравословното състояние на хората, животните и растенията. Гъсто населените градски зони страдат най-много от смог, особено по време на продължителни периоди на така наречената „топлинна инверсия” (климатично явление, при което се наблюдава повишаване на температурата с изкачване във височина), създаваща „таван”, задържащ смога над града.

Основните причинители на смога могат да бъдат класифицирани в три категории:

• стационарни източници като химически заводи;
• мобилни източници като автомобили, дизелови камиони, влакове и самолети и
• по-малки източници като топлоелектроцентрали и горски пожари.

Най-значителеният източник на замърсяване, където трафикът е голям, обикновенно идва от двигателите с вътрешно горене на моторните превозни средства.

Смогът съдържа:

• димни частици, серен диоксид, въглероден окис и диоксид;
• окиси на азота, озон, пероксиацетил нитрат;
• летливи органични вещества като бензен, алдехиди и пестициди;
• синтетични съединения, тежки метали и много други.

Емисиите на серен диоксид и последващото ги образуване на сярна киселина са свързани с киселинността на дъжда, която променя киселинността на почвата и водите. Индустриалният смог е допълнително усложнен от фотохимичния смог, който се получава в атмосферата при протичането на химични реакции между азотни окиси, органични вещества и слънчевата светлина. Така се образуват вторични замърсители във въздуха.

Рисковете за здравето от излагането на опасни въздушни токсини са многобройни. Смогът е особено вреден за децата, хората в напреднала възраст и индивите със сърдечни или белодробни заболявания. Потърпевши са и хората, страдащи от множество алергии, хронична умора и рак. Тежките метали (като кадмии, олово, арсен, хром, мед, никел и др.), които са част от смога изтощават собсвените детоксифициращи пътеки в човешкия организъм и повреждат протеинни структури. Един от ефектите на тежките метали е, че те елиминират различни ензими нужни за нормалното протичане на метаболитни реакции. Освен че  вредните съставки във въздуха дразнят дихателните пътища и са свързани с възпаления и влошаване на състояни като астма, бронхит и емфизема, те отслабват иммунната система (допринасят за инфекции и алергии), вредят на очите (допронасят за образуване на катаракт) и кожата (допринасят за преждевременно стареене) и увеличават риска от развитие на ракови заболявания.

Жителите на големи градове, в които се образува смог имат нужда от много повече антиоксиданти, както и стратегии за детоксификация в сравнение с жителите на малки села в чисти райони. Съвременната храна в повечето случаи, обаче не е достатъчна за задоволяване на дефицитните микроелементи и вещества за  неутрализиране на ежедневно трупащите се токсини, като например тежките метали. Нужен е  индивидуализиран цялостен подход, съобразен с възрастта, здравословното състояние и начина на живот. Можете да потърсите оценка и съвет при „Холисмеди – здраве”.

 © „Холисмеди – здраве”

• Schwela D.  Air pollution and health in urban areas.  Rev Environ Health. 2000 Jan-Jun;15 (1-2):13 -42.
• Molina M, Molina L. Megacities and atmospheric pollution. J Air Waste Manag Assoc. 2004 Jun;54(6):644-80.
• Kan H. [The pollution of fine particulate matter (PM2.5) and population health during the smog period]. Zhonghua Yu Fang Yi Xue Za Zhi. 2013 Jun;47(6):491-3.
• Kelly F. Oxidative stress: its role in air pollution and adverse health effects. Occup Environ Med. 2003 Aug;60(8):612-6.
• Kelly F, Fussell J. Linking ambient particulate matter pollution effects with oxidative biology and immune responses. Ann N Y Acad Sci. 2015 Mar;1340:84-94.
• Numan M et al. Impact of air pollutants on oxidative stress in common autophagy-mediated aging diseases. Int J Environ Res Public Health. 2015 Feb 17;12(2):2289-305.
• Plé C et al. [Environmental pollution and allergy: immunological mechanisms]. Rev Pneumol Clin. 2013 Feb;69(1):18-25.
• Günter O. Pulmonary effects of inhaled ultrafine particles. Intern Arch Occup Environ Health. 2000 Nov; 74 (1): 1-8.